Какво представлява рисковата класификация на кредитите?

Когато говорим за степен на риск при кредити, то гледната точка на банката винаги е една и съща.

Как мисли банката?

Тя разглежда кредитите като цел, обезпечение, наличие на парични потоци, личен ангажимент и т.н. Едно златно правило, което го няма в учебниците по кредитиране (такива всъщност няма), е, че обезпечение кредит не връща. А именно много често обезпеченията са по-скоро инструменти за лична мотивация, лична ангажираност и не на последно място като начин за управление на капиталови бази от гледна точка на банката.

Тоест всяка разумна банка (такива има) не би се занимавала с това да насочи претенциите си към вашето обезпечение, ако може чисто и просто да си събира лихвите. Бизнесът на банката си остава бизнес пари, а не с имоти, каквото и да си мислят мнозинството от хората. Да, има некоректни действия от страна на банките, да има грешки от тяхна страна, но фокусът все повече се ориентира към адекватното банкиране.

Риск и доходност за банката

Ако трябва да ги степенуваме може би най-рисковият инструмент, който имаме на пазара е кредитната карта. Не напразно лихвените проценти по кредитните карти са между 12% за златни карти примерно и 18% за обикновени кредитни карти и това не е българска мода. Това е с вариации по темата, навсякъде по света. Кредитната карта няма цел, няма насрещни парични потоци (тоест няма превод на заплата) и единственият начин да си покриете високия риск е високата цена.

На второ място бих сложил потребителските кредити. Една идея по-безрискови кредити от гледна точка на банките. Именно, защото най-вероятно има превод на заплата, емпирично практиката показва, че дори поръчителството е с по-ниска стойност от превода на работна заплата. Или паричните потоци са много сериозно обезпечени от гледна точка на риска на банката.

Една следваща скоба са потребителските кредити с ипотека. Отиваме към все по-сериозни обезпечения, сваляме риска, тук обаче въпреки че имаме обезпечение, може да нямаме превод на заплата, ако имаме обаче, рискът също пада, но остава липсата на цел. Може би, за това има лимитирани максимални суми за този вид кредити. Обезпечението с ипотека далеч не е достатъчно (да си припомним това, което казахме по-горе за адекватния банков бизнес).

За да не става безкрайно дълга темата – на последно място като най-безрискови ще сложим целевите ипотечни кредити. Имате цел (тя е покупка или строителство), имате превод на работна заплата. Имате формалното обезпечение. Първа по ред ипотека в полза на финансиращата банка – именно за това и тези кредити са най-евтини. Под три процента вече. Това е най-ясната картинка за един кредитор – той има хубави обезпечения и ясна цел, заради която се търси кредита. Нещата изглеждат спокойни за него и се предлагат най-удобните срокове и най-ниските цени. Толкова за това кратко изложение за начин, по който банката гледа на риска.

Вижте още интересни видеа на нашия YouTube канал!