Днес ще споделя коментар по един въпрос от полето на общата култура – “Как работят банките в България?”. Накратко ще споделя основните особености на това как работи универсалния модел на банковата система в България. Понякога е добре да се имат предвид подобни обширни теми, защото те се оказва, че са предпопределящи за основните практики в банковия сектор.
Как функционират банките в България
Първо трябва да отворим една голяма скоба и да кажем, че банките в България открай време работят по така наречения немски модел. Англосаксонското банково дело не е познато и не е приемливо тук. Не го работим и не го разбираме. Разликата най-общо казано се състои в следното. У нас банките упражняват така нареченото универсално банкиране, което споменахме по-горе. Англосаксонската банкова система е много строго разделена на инвестиционно и търговско банкиране.
Рaзбира се, и в нашите търговски банки има инвестиционни управления, но интересът на търговското и инвестиционното банкиране по презумпция са антагонистични. Инвестиционните отдели/банки носят и са готови да поемат значително по-високи рискове. Обратното – търговското банкиране е изключително консервативно и практично.
Въпрос на добър мениджмънт (на много добър мениджмънт) да балансира антагонистичните интереси на двете най-общо казано дивизии в една търговска банка в България (а и не само в България). Истината е, че цяла Европа работи на този принцип. По една или друга причина за наше съжаление нямаме нито една англосаксонска банка. Няма и да имаме – по презумпция сме вилает на гръцкото лоби – респективно англосаксонска банка не очаквайте да работи сериозно на територията на България. Респективно при нас сблъскът, ако може да го наречем така, между инвестиционно и търговско банкиране е решен в полза на търговското.
Как банкова система влияе на икономиката?
Влиянието на банковата система върху икономиката е меко казано огромно. Според някои дори може да се нарече структуроопределящо. Това макар да е по-крайно мнение, не е толкова далеч от истината. Достъпът до финансов ресурс за бизнес – процедурите и практиките на неговото отпускане. Логиката на банковото мислене в съответната страна и какви рискове може и не може да се поемат са от огромно значение за някои основни въпроси на икономиката. Например: “Колко лесно се започва бизнес с банкови средства? Какви са условията, по които се финансират иновативни проекти? Какви са условията, по които се финансират различни инвестиционни проекти? Какви са условията за лесен достъп до ликвидни средства за различните бизнеси? Какви активи се приемат като обезпечение? Какви индустрии се финансират и какви не се?”
Тези на пръв поглед специфични въпроси всъщност са с фундаментално значение за икономиката. Ако единствената възможност банка да отпусне бизнес кредит за стартиращ бизнес, е ако собствениците представят сериозен и ликвиден имот като обезпечение, това доста стеснява възможностите пред инициативните предприемачи. А това от своя страна стеснява и възможностите пред икономиката като цяло.
Банковата система в България – интересни подробности
Интересно е да се спомене, че преди години имаше съвсем бегъл и неуспешен опит за ползването на инструменти като чекове – просто практиката ги изхвърли от употерба преди да са внедрени. Респективно прескочихме един много голям етап в банковата история. Към днешна дата също вървим с доста големи крачки в това отношение – прескачаме доказани и недоказани модели.
Последните моди в банкирането са всичко, което може да се “изнася” на външни доставчици. Това важи например по отношение на собствеността, която притежава банката. Големите търговски банки, с малки изключения разбира се, не притежават почти никаква собственост, тъй като се счита, че това са затворени пари. Бизнесът на една банка е да продава парични средства, а не да инвестира в недвижими имоти. Това от една страна, а от друга страна банките се превръщат в точки на продажба на какво ли не. Кръстосаните продажби са в основата на съвременния им бизнес.
Това се случва въпреки тях. Тъй като от друга страна в кредитирането навлязоха след съответните законови промени разбира се, огромни инвестиционни фондове. В корпоративното банкиране в частност. Имате нарастващ брой финтех компании, които влязоха много грубо и директно в банковия разплащателен бизнес. В кредитирането на ритейл бизнеса също навлязоха финтех компании. Тоест банките в този им вид, каквито ги познаваме към момента, са обречени.
Сега е моментът да си направите селфи с любимата банката, тъй като до 5-10 години няма да съществува в класическия й вид, в който я виждате в момента. Оставаме на разположение за допълнителни въпроси – темата е необятна.
Няма как да пропуснем някои по-фундаментални теми, които не са пряко обвързани с кредитирането, но пък биха били полезни на нашите читатели (и зрители). В този ред на мисли решихме да коментираме цялостната логика и функциониране на българската банкова система.
Банките в България открай време работят по така наречения немски модел. Англосаксонското банково дело не е познато и не е приемливо тук. Разликата най-общо казано се състои в следното. У нас банките упражняват така нареченото универсално банкиране, което споменахме по-горе. При англосаксонската банкова система имаме по-строга разделителна линия между инвестиционно и търговско банкиране.
Рaзбира се, и в нашите търговски банки има инвестиционни управления, но интересът на търговското и инвестиционното банкиране по презумпция са антагонистични. Инвестиционните отдели/банки носят и са готови да поемат значително по-високи рискове. Обратното – търговското банкиране е изключително консервативно и практично.
Тоест това е първата фундаментална отличителна черта на банковата система в България – консервативност.
Няма икономическа система, в която банките да не заемат водещо място. Банковите политики, практики, философия и прочие дори биха могли да предопределят облика на цяла страна. Ако вземем за пример една Швейцария например.
Какво имам предвид по-конкретно? Неща като: “Колко лесно се започва бизнес с банкови средства? Какви са условията, по които се финансират иновативни проекти? Какви са условията, по които се финансират различни инвестиционни проекти? Какви са условията за лесен достъп до ликвидни средства за различните бизнеси? Какви активи се приемат като обезпечение? Какви индустрии се финансират и какви не се?”
Тези на пръв поглед специфични въпроси всъщност са с фундаментално значение за икономиката. Ако единствената възможност банка да отпусне бизнес кредит за стартиращ бизнес, е ако собствениците представят сериозен и ликвиден имот като обезпечение, това доста стеснява възможностите пред инициативните предприемачи. А това от своя страна стеснява и възможностите пред икономиката като цяло.
Ако банката търси минимум 2 години история за предоставяне на кредит за оборотни средства, това веднага ще се отрази на две неща:
1. Процентът фалирали нови бизнеси (ще се увеличи).
2. Ще се ограничат възможностите стартиращи бизнеси да реализират максимално бързо своите идеи и проекти.
Най-последната мода в банкирането е всичко, което може да се “изнася” на външни доставчици. Това важи например по отношение на собствеността, която притежава банката. Големите търговски банки, с малки изключения разбира се, не притежават почти никаква собственост, тъй като се счита, че това са затворени пари.
Бизнесът на една банка е да продава парични средства, а не да инвестира в недвижими имоти. Това от една страна, а от друга страна банките се превръщат в точки на продажба на какво ли не. Кръстосаните продажби са в основата на съвременния им бизнес.
В България все още не са започнали да продават сладолед в офисите, но не е ясно колко още банките ще могат да поддържат голяма клонова мрежа… Неслучайно всички банки в България все повече “санкционират” кешовите операции за сметка на онлайн и мобилното банкиране. Ще видим дали всичко ще се промени или интернет просто ще се превърне в допълнение на класическото банкиране у нас.