Инфлацията – откъде дойде и как влияе на лихвите и цените на имотите?

Видео на FinCity в YouTube

Една от най-злободневните теми, по която вече всички се упражняват. А именно предъвкваната от всички инфлация… Какво е нашето мнение по въпроса?

Какво е инфлация всъщност?

Няма да даваме научни дефиниции, разбира се, защото не ни е в стила. Всеки човек, който има интерес по темата знае какво е инфлация на практическо ниво. Когато говорим за реалния живот, нещата стават по-сложни. Какво имаме предвид? Че официалната инфлация далеч не е онази, която ще почувствате и усетите. Защо? Защото официалната инфлация се мери с така наречената „потребителска кошница“, която да не дава Господ да я ползвате.

Иначе казано заложените в нея стоки и услуги, най-вероятно не са вашите (почти е сигурно, че не са вашите). Те са толкова минимизирани (най-вече като стандарт), че със сигурност едва ли ползвате и малка част от заложените в меренето на инфлацията потребителска кошница. Какво искам да кажа – че потребителската кошница е персонална и тази „официалната инфлация“ всъщност най-вероятно не е вашата инфлация…

Откъде дойде инфлацията?

Искам да подчертая още в самото начало, че няма да прекалявам с цифрите и терминологията, защото голяма част от аудиторията не е професионална и не е длъжна да тълкува финансово-папагалския ни език.

В началото бе… Централната банка?

Имаше един такъв момент от близкото минало, който се казва финансовата криза от 2008 година. За да се справят с тогавашния колапс на системата и да върнат доверието на хората, централните банки предприеха определена политика. Тя се изразяваше в това първо да намалят лихвите и второ да увеличат ликвидността на системата. Тогава кризата беше финансова, липсваше ликвидност (разбирайте, че финансовите институции не можеха да посрещат задълженията, които бяха възникнали от всичките форсмажорни обстоятелства).

В резултат, казано най-простичко, се напечатаха много пари. По данни на Едуард Ярдени (анализатор и консултант) от 2008 година, когато фалира „Лемън Брадърс“, до Ковид пандемията активите на американската (ФЕД), европейската (ЕЦБ), японската (ЯЦБ) и китайската (КНБ) централна банка се увеличиха значително – общото нарастване на активите на четирите банки е 6 пъти!

Къде е „заровено кучето“ на инфлацията

Тоест един път инфлацията идва от свалянето на лихвите: парите стават евтини, хората почват да теглят кредити, да потребяват повече – има търсене, респективно се качват цените, съответно инфлацията. Втори път – допълнително с печатането пуснаха още повече пари в обръщение. Има и друг момент – количествените улеснения, както ги наричат финансистите, тоест не само печатаха пари, а и изкупуваха активи. Това ще рече, че различните там облигации (тоест кредити) и други финансови активи биваха изкупувани от централните банки от частните компании (най-вече различни банки и фондове), които ги притежаваха.

Важно уточнение

Тук е много характерно да се каже, че различните банки имат различни политики къде харчат напечатаните пари. Това не се разбираше много от широката публика и дори от част от анализаторите, които не влизаха много в детайли, а преповтаряха едни PR изказвания, без да се опитват реално да предадат или да критикуват информацията, идваща от официалните източници на банките и другите големи играчи.

Ситуацията обаче ескалира през 2020 г. и тогава голямата картинка се видя по-ясно. Когато дойде локдаунът, само активите на ФЕД се удвоиха още веднъж – от около 4,2 трлн. долара в началото на 2020 г. до около 8,9 трлн. долара през 2022 г.

Защо това обаче позволи да се видят недъзите в системата по-ясно? Защото вече нямаше как да се залъгва обществеността, че икономиките растат като ненормални, при това със здравословен растеж, а не просто с пари, които са дошли „от въздуха“.

Къде отидоха парите?

За да изясним този въпрос, трябва да обърнем повече внимание на поведението на ФЕД. Това, което се вижда от данните от 2008 до 2019 и от 2019 до 2021 (защото от началото на 2022 се вижда корекция надолу), говори само по себе си, но не казва всичко. Защо? Защото ФЕД говореше агресивно, държеше се агресивно и особено по време на Ковид се опита да приложи така наречените „хеликоптерни пари“, които като замисъл се предполага, че трябва да стигнат директно до обикновените хора, а не първо до банките, които да им ги раздадат.

Те представляват буквално раздаване на чекове на хората с аргумента, че хората, които към момента не могат да упражняват трудовите си задължения поради локдауни и т.н., да могат да прескочат този период, без да загубят стандарта си. Такова нещо имаше и в еврозоната, и в други държави, но никъде не беше толкова агресивно, колкото в Щатите. Но на какъв феномен станахме свидетели? Видя се, че масовата публика се усети в едни пари и реши, че вместо да потребява с тях, което беше изначалната идея – да се помогне, защото потребявайки, стимулират бизнеса…

В Щатите всъщност публиката реши, че като са им дали едни готови пари, защо да не ги инвестират и да станат богаташи рязко от днес за утре… И вместо да ги похарчат в реалната икономика и магазините (условно казано), те ги върнаха във финансовата система. Това беше интересният феномен в Щатите.

В еврозоната беше по-различно. Там идеята беше да се насочат потоците от ЕЦБ към бизнеса с идеята да се запазят работни места. Така с един куршум да се ударят два заека. Това обаче доведе до едни други проблеми, защото еврозоната си имаше и продължава да си има едни други хронични проблеми и мерките, дори да са с тези добри намерения, не постигнаха желаните резултати.

Е, къде тогава отидоха парите?

Голяма част от напечатаните пари отидоха за смяна на собствеността на финансовите пазари. Това беше един сравнително пълзящ процес, който беше оглавяван от различни играчи, но най-видно се видя, че когато дойде локдаунът, пазарите паднаха с 30–40% за кратко време, но точно в този момент със свежи пари лесно можеха да сменят собствеността си. Разбирайте – да влязат играчи със средства, които да изкупят въпросните активи и най-вече акции. Остава много поле за разсъждение, но може да завърша с един хубав афоризъм: Какво е лукс? Да посрещнеш кризата с кеш.

Как се възстановяват икономиките?

Прокламира се проинфлационно възстановяване на икономиките. Едва ли можем да направим нещо по темата, но така или иначе след като някой някъде е взел това решение, което беше очевадно още, когато започна безогледното печатане на пари в трилиони долари и милиарди към трилиони евра, мисля, че на всички беше ясно, докъде ще го докараме.

Трябва да знаете, че тя няма да е такава каквато ще отчетем. Тя ще е няколко пъти повече. Един такъв пример от есента на 2021 г. – небрежна новина: Банк ъф ингланд казва, че очакваната инфлация за тази година (английската) е 4.8%. Тоест остро очакват 5% официална инфлация и веднага имаше едно „но“ новина: Банк ъф ингланд няма да пипа лихвените проценти. Което преведено малко на народному е, че ще оставят инфлацията да изяде колкото се може повече нули от новонапечатаните пари. Тоест няма да компенсираме чрез повишаване на основните лихвени проценти. Оттам респективно (поне на теория) биха се увеличли и цената на привлечения ресурс „от-до“ на крайната цена на кредита, но това няма да се случи и тази година. 

(Бележка от 2026 г.: в крайна сметка Банк ъф Ингланд вдигна лихвата още на 16 декември 2021 г. – от 0,1% на 0,25%, а инфлацията във Великобритания стигна 11,1% през октомври 2022 г.)

Наръчник: 30-те неща преди да изтеглите ипотечен кредит

Ключови стъпки при жилищното кредитиране

Разберете кои са най-важните 30 неща, които трябва да знаете преди да изтеглите ипотечен кредит. Създадохме подробен НАРЪЧНИК специално за Вас!

Инфлацията и цените на имотите

Тази част е писана в началото на 2022 г.

Помпаме ли „балона“?

Многократно сме споделяли несъстоятелността (конкретно за сегашната ситуация) на понятието „балон в цените на недвижимите имоти“. Балон, балон, колко да е балон? Потокът от търсещи недвижими имоти не можем да го спрем. Защо? Вече коментирахме наличието на значителна инфлация, респективно търсенето на стойностен актив, който би пренесъл стойността на инфлацията в бъдещата си цена. Факт е, че най-познатият и близък подобен актив до нагласата на българите са имотите. И ако това не се знае теоретично, то се усеща емпирично.

Много клиенти, без да го разбират, го знаят и го прилагат. Между другото, намек в това отношение са статистиките за рекордно големите депозити… Нашите смели предположения на база опита ни са, че това е поради недоверието на българите в различните възможности за инвестиране на средствата на капиталовите пазари. Респективно няма много оставащи възможности освен да ги държим по сметка или да потърсим имот…

Краят на депозитите

Като споменахме депозити, трябва да кажем, че в същата воденичка вода наливат и – забележете – това се случва едновременно и мултиплицира ефекта. Затова и трудно можем да го измерим в крайни проценти. Имам предвид изчезването на депозитите от сметкопланите на банките – много пъти го коментирахме. Така или иначе какво означава това… Означава, че на падежа на вашия тримесечен или 6-месечен депозит същият изчезва като такъв и се трансформира в разплащателна сметка.

Разбрахме се вече, че разликата между разплащателната сметка и депозитната сметка е и беше таксата за месечна поддръжка. При депозитите нямаше такава, разбира се, тегленето беше на падеж, а не по всяко време. Приликите и разликите между депозитите и разплащателните сметки обаче не са тема сега. Темата е, че депозитът изчезва и бива служебно трансформиран в нещо различно, което от своя страна има месечна такса за поддръжка.

Все пак има някаква логика

Доходност по депозитите от години реално нямате, а сега имате и някаква такса за поддръжка месечно. Най-вероятно на широката публика това не ѝ е приятно. Разбираемо е. Какво следва? Ако говорим за наличието на инфлацията, то логично търсенето на стойностен актив се повишава. Ако имаме едни свободни пари, които до вчера сме търпели, но в момента трябва и да плащаме, за да ни ги пазят, то е логично хората да започнат да се оглеждат.

Има и факторът на нарастване на броя на населението в големите населени места (това все пак е условно, защото в България като цяло не сме в цветущо демографско състояние). Ако имаме под различна форма ръст на доходите – всичко това ще доведе до единствен категоричен, еднозначен ефект. Ще доведе до увеличено търсене. Е, какво ще се случи, когато търсенето е увеличено, притиснато едва ли не от нивото на инфлацията? Вие знаете какво ще се случи, всички знаят – цените ще растат.

След като количеството на един актив е ограничено, а търсенето му е значително, то единственото, което изравнява уравнението, е цената. После може да си коментирате колкото искате кога ще паднат балоните. Най-вероятно няма да паднат. Прогнозите, около които се консолидираме, са ръстовете, в които ще се ограничим, и кога те ще затихнат. За падане коментират само хора, които нямат никаква идея по темата – нито за финансите, нито за имотите.

Как се отразяват инфлацията и покачването на лихвите на търсенето на имоти?

Тази част е писана в началото на 2023 г.

Как влияят всички смутове, които ни заливат от медиите ежедневно? „Инфлацията иде“, „лихвите се покачват“, „животът поскъпна“ и т.н. – гръмки заглавия и твърдения, които няма как да не влияят на очакванията на хората и техните нагласи за покупка на собствено жилище.

Обичайната дилема за финансите винаги е: „Ама няма ли да поевтинеят след 6 месеца, 1 година и т.н.?“ Не, за този период имотите не само не поевтиняха, а даже поскъпнаха. Това е истината. Как реагират хората?

Ами, забавят сделките. След като се поставят очаквания, че лихвите може да скочат, нормално е да има подобна реакция. Обосновано ли е това към момента? Според нас положението е по-сложно.

Бележки върху „по-сложното положение“

Както виждаме по-високи лихви (в рамките на 0,2–0,5%), така и виждаме по-ниски лихви за някои клиенти. Логично ли е? Не мога да кажа със сигурност, но знам, че го виждаме. Затова и няма да се уморя да повтарям следните неща:

  • Вие имате индивидуална оферта от банката – това не е офертата от рекламата или непременно вече новата по-висока лихва.
  • Когато става въпрос за покупка на жилище за лично ползване и вие може да си го позволите към момента, страховете за утрешните лихви са малкият дявол – намирането на подходящо жилище е най-трудната ви задача.
  • Ако 0,5% покачване на лихвата за 6 месеца или 1 година (лихвите на повечето хора, които са изтеглили кредит през 2020 г. примерно, не са се покачили с толкова) ще събори семейните ви финанси, то вие не трябва да купувате жилище с кредит към този момент. Освен ако не говорим за колосални суми в милиони, това просто не е увеличение, което да е от сериозна величина, и ако за вас е проблем, то всъщност имате друг, по-голям проблем.

Какво да правим по време на инфлация?

Инфлацията сама по себе си казва следното – всичкото актив носи някаква стойност, която утре ще бъде различна от днес. Единственото, което ще загуби стойност така или иначе са парите в брой. Какво ни се случва на практика в ежедневието? Все по-често разговаряме с клиенти, пред които не стои въпросът (това са клиенти, които търсят алтернатива на свободни пари – търсят да купят нещо със стойност).

След като може да си купите картина на Пикасо, а няма никакв смисъл да си купите джип или яхта, то много хора, които имат свободни пари стои въпросът, аджеба как да ги похарча, а не за да спечеля. Тук изобщо не стои въпросът за печелене. Стои въпросът за това какво да си купя като актив, което да пренесе стойността си утре. И другата злободневна тема е цената на имотите. Бързо може да се досетите какво се случва, то не е висша математика.

Обобщение

По темата може да се напишат книги, разбира се (има и много написани). Това не е целта на тази статия. Тук само исках да маркирам няколко обстоятелства:

  • Централните банки изляха страшно много пари във финансовата система с много добри намерения…
  • Парите не стигнаха до целта си въпреки всичките добри намерения…
  • Хората и бизнесите, които трябваше да получат тия пари, в крайна сметка получиха инфлация и всичките добри намерения, които могат да понесат от политиката на големите „експерти“, „технократи“, централни банкери и политици…
  • Много финансови инструменти и много собственост смени притежателите си…

Изводите оставям на вас.