Основен лихвен процент

Имате въпроси?

Потърсете ни за повече информация

Лихвените проценти играят ключова роля в съвременната икономика. Лихвеният процент е
обобщено понятие, зад което както и при цените изобщо, се крие множество от лихвени проценти. Най-важните лихвени проценти по дефиниця са основните лихвени проценти на централните банки. Такива могат да бъдат лихвените проценти на централната банка, на междубанковия пазар, на първокласни банки, лихвените проценти (доходността) по държавните ценни книжа и др. 

Основен лихвен процент в България

У нас до 1997 г. за референтен лихвен процент може да се приеме ОЛП на БНБ, който по
съдържанието си е ломбарден лихвен процент (прилаган при отпускане на кредити от централната банка на търговските банки срещу залог на държавни ценни книжа, конвертируема валута, злато, сребро на кюлчета, монети и др. активи). Тук е важно да кажем – от началото на 1997 г. БНБ фактически престава да определя свой лихвен процент!!! Публикуваният основен лихвен процент представлява осреднен лихвен процент на краткосрочните (тримесечните) ДЦК. ОЛП се модифицира още веднъж през 2005 г., когато се въвежда индексът LEONIA. Към 2009 г. само някои банки използват ОЛП за база за своите лихвени проценти.

LENOIA се публикува от БНБ, която го изчислява, използвайки информация от представителна група
банки, които предоставят информация и за индексите SOFIBOR и SOFIBID.  Динамиката на ОЛП е голяма в периода 1991 – 1997 г., когато БНБ е провеждала парична политика. Тогава е променян многократно, движейки се в широк диапазон – от 34% до 300% (годишна проста лихва). Неговите промени отразяват общото развитие на икономиката и страната тогава. Истината е, че с въвеждането на паричния съвет, значението на основния лихвен процент се променя в голяма степен. БНБ не провежда операции с търговски банки, а само регистрира ОЛП, взет по определен ред от пазара и използван за статистически цели като законова лихва. 

Особености на ОЛП

БНБ обявява своя основен лихвен процент на интернет-страницата си www.bnb.bg на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка. Размерът на ОЛП, в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА Плюс, за работните дни на предходния календарен месец. Основният лихвен процент е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец.

В страните, в които има независима монетарна политика (т.е. няма валутен борд), монетарните власти, обикновено в лицето на централната банка, провеждат паричната политика с помощта на няколко инструмента, единият от които е основният/базовият лихвен процент. Това е всъщност лихвата, която търговските банки плащат, ако заемат най-краткосрочния възможен ресурс от централната банка, (заем със срочност от 1 ден). Всъщност и в България ОЛП също отразява цената на еднодневен ресурс, т.е. на заеми, които се отпускат за 1 ден. В случая обаче не ги отпуска централната банка, а самите търговски банки на други търговски банки. 

Разликите между основния лихвен процент в България и страните със самостоятелна парична политика

В България ОЛП не се използва за отпускането на краткосрочни заеми от БНБ на търговските банки. Причината е, че валутният борд забранява каквито и да било кредити (били те за 1 ден, за 1 месец или пък по-дългосрочни) от централната банка към търговските банки. Единственото изключение от това правило е записано изрично в “Закона за БНБ“ и според него, БНБ може да предоставя кредити до 3 месеца на търговски банки при определени доста сериозни обстоятелства.

В България, според методиката за определяне на ОЛП, последният не може да падне под 0,00% . В същото време в страните, в които се провежда независима парична политика, това е напълно възможно. Вече виждаме, че отрицателните лихвени проценти изобщо не са изключение. Те отразяват отчаяния опит на паричните власти да се използва докрай този инструмент с цел насърчаване на кредитирането и икономическия растеж, а защо не и за улесняване на рефинансирането на огромните дългове, натрупани в много от тези страни.

Защо се използва ОЛП в България?

Предвид всичко казано дотук, човек логично би се запитал защо изобщо се определя основен лихвен процент в България. Наистина, приложението на ОЛП в страната е изключително ограничено. Основно се използва при изчисляването на наказателна (т.нар. законна) лихва за просрочени задължения към държавата, която е равна на ОЛП + 10 процентни пункта.

Законната лихва от своя страна има отношение и към потребителските кредити. Според новия закон за потребителския кредит, годишния процент на разходите (ГПР) по такива кредити не може да превишава пет пъти законната лихва. Иначе казано, при сегашния ОЛП това означава, че ГПР не може да е повече от 50%. Преди години се сключваха и някои ипотечни и потребителски заеми от търговски банки при лихва, обвързана в ОЛП (плюс надбавка). В сегашната обстановка, това не е масова практика, а сключените по този начин заеми постепенно падежират. 

Ако трябва да обобщим, вниманието, което обявяването на новия ОЛП от 0% получи миналата година, беше по-скоро незаслужено, ако се отчита силно изкривената и ограничената роля на ОЛП в българската действителност. Все пак, ако имате задължения към държавата или пък стар заем, обвързан с ОЛП, тогава имате повод за радост.

Но ако просто планирате да вземете кредит от търговска банка, тогава цената на този кредит ще зависи само и единствено от цената на привлечения ресурс (cost of funding) на банката, оценката за вашата кредитоспособност и пазарните условия към момента.