5 Любопитни факти за българските банки

Днешната тема ще е структурирана около някои любопитните факти за българските банки, които едва ли са известни на всеки от Вас.

1. Универсални банки и универсална банкова система

Банковата система в България и респективно банките в България са структурирани около универсалната банкова система. В България нямаме инвестиционни банки. Затова можем да споменем, че българските банки не участват във финансирането на стартиращ бизнес. Универсалното банкиране не предполага подобно проектно финансиране. Универсалното банкиране работи с реални цифри, с официални финансови отчети, със завършена и приключена фискална година и прочие. Проектното финансиране, доколкото го има, е предимно в частта на сделките с недвижими имоти. Имаше времена, когато съществуваха добри сделки за проектно финансиране, свързани със соларни и вятърни енергийни проекти. В момента спокойно можем да кажем, че няма такова животно.

2. Собствеността на българските банки

Друг от любопитните факти за българските банки е, че всички те са частни. 70% от тях са собственост на чужди банкови групи, но все още има няколко търговски банки, които са с преобладаващо българска собственост. Някои от тях са в първа група спрямо класификацията на БНБ. Знаете, че на база балансови числа, има класация на БНБ за размера на банките. Те се делят на първа, втора и трета група. Беше притеснителна концентрацията на собствеността на голяма част от банковата система, в банкови групи с конкретен произход и конкретна държава (това е притеснителна концентрация). Става въпрос за времето, когато голяма част от банковата система беше собственост на гръцки капитали.

Казахме, че е притеснително, но не е непременно лоша новина. Напротив бидейки част от голяма финансова група, банките в България не правят изключение. Те работят по международни стандарти, работят с цялото ”know-how”, което групата успява да осигури във всичките си точки на присъствие и прочие. Разбира се, всичко това е пречупено през спецификите на българския пазар. Мога да кажа, че при внедряването, на която и да е скоринг система за оценка на кредитния риск, се ползват наложили се и доказали се модели в други държави. Нито една от тях не е приложима едно към едно за клиента в България. Всяка една от тези оценъчни употреби на риск, минава през адаптация и актуализация спрямо българските реалности.

3. Бъдещето на банките и тяхното дигитализиране

Още един от интересните факти за българските банки е, че волю или неволю българските банки стават дигитализирани. Това определено не е случайно. При голямо постоянство и особено чувствително финансово изражение, напоследък се забелязва увеличаване на таксите и комисионите за работа с пари в брой. Вече няма банка, която да не наказва (в положителния смисъл на думата), с доста солени такси, работата с пари в брой. Имате такси за тегления, имате такси за вноски, не дай си Боже таксата и вноските да са над 3000 лева, се изискват предварителни заявки и прочие. Закономерността е такава, защото банката приема себе си като ледоразбивач, който формира пазари и мнения.

Парите в брой не се толерират – наказват се с такси. Респективно, онлайн и мобилните банкирания са безплатни почти навсякъде, стават все по-софистицирани. Често говорим, че на пазара вече има небанкови финансови дружества, които предлагат не просто финансиране и кредитиране, примерно кредитни карти, а по скоро финтех решения. Говорим за дигитални портфейли и не само за финансиране и транзакции, а за доста софистицирани финансови приложения и продукти. Искате или не, в рамките на следващите 10 години (нека бъдем по-оптимистично настроени за бъдещето на банковата система), банковата система няма да бъде такава каквато я познавате сега.

4. Конкуренцията и оптимизацията на банките

Промените са драстични. Миналата година беше приета и евродиректива, която задължи търговските банки, да дават достъп до клиентските си сметки на лицензирани транзакционни фирми, с което им се отне още едно монополно право. Вследствие на това, на пазара влязоха големи финтех компании с разкошни приложения за разплащания, на несравнимо по-добри за клиента цени. В този смисъл, банките са принудени да влязат на този пазар и да се променят. Принудени са да се дигитализират с една единствена цел, да оптимизират разходите си. Стандартното и класическото банково дело има огромни оперативни разходи. 

Услугите и цените на банките

Без да има монопол, пазарът и конкуренцията са абсолютен коректив. Услугите и продуктите на банките, освен, че си приличат много, може да се каже, че и цените им са много сходни. Движението на цените на банките, обикновено е почти едновременно и в една и съща посока. Не коментирам недоразумения на пазара като КТБ. Имаше време, когато при нормални пазарни лихвени проценти (говоря за целия банков пазар), от порядъка условно казано на 3% годишна лихва по едногодишен депозит, въпросната банка предлагаше 12%. Отказът за коригирането на подобно поведение, беше под “йезуитското” послание, че видиш ли ”Това е пазар и всеки има право да определя сам политиката си” –  мога да кажа, че категорично не съм съгласен с подобно твърдение.

Пазарът си е пазар, но регулаторът работи с понятия като ‚‘‘добри практики‘‘ и трябва да взима отношение по иначе ”доброто правило”, частното дружество само да определя политиката си. Вече цялата банкова система е частна, но самият сектор е способен да проектира социално влияние, което е от решаващо значение за статута на банковата система. Някъде ненапразно смятат банковата система за решаващ фактор по отношение на националната сигурност. Подобни повърхностни цитати от рода на ”Това е пазар и всеки има право да определя сам политиката си”, са взаимствани от елементарни учебници по пазарна икономика и са меко казано несериозни.

5. Защитени от закона

В този смисъл, знаете за една крилата фраза, която гласи, че ”Банка и муха се убиват с вестник”. Ето защо, освен, че са много регулирани, банките са и защитени в този смисъл, от закона за банковото и кредитното дело. Защото като заимствам от предишната тема, бидейки те социално значими, те са защитени от публикуването, говоренето и спекулирането с непроверени факти и голословни обвинения. Законът ги пази. Темата наистина е чувствителна и без да влизаме в дебат, трябва да кажа, че журналистите, а и не само, имат право на свободно слово и прочие. Но не е приемливо, който и да е журналист, да говори каквото си иска само заради сензацията, без да е подплатил с факти и доказателства своите твърдения.

Внимава се, а и трябва да се внимава с непроверена и спекулативна информация. Системата е много чувствителна и тя се гради върху едно понятие. То е неизмеримо с математическите инструменти и се нарича ДОВЕРИЕ. От своя страна доверието много трудно се печели и много лесно се губи. Затова трябва да се внимава какво се пише. Логично е при тази ситуация законът да ги защитава. 

Обобщение

Темата е благодатна – факти за българските банки колкото щеш. Надявам се, че колкото повече информация имат хората за сектора и за банкирането като цяло, толкова по-спокойно и сигурно ще се чувстват при комуникацията и отношението си с тези институции. Спокойно мога да кажа, че дългосрочно това ще се отрази положително на финансите на всички потребители на банкови услуги.