Няколко основни понятия, които обясняваме всеки ден на клиентите си, за да осветим максимално кредитния процес. Какво значат различните банкови термини, които всички сме чували?
Започваме с анюитетна и намаляваща вноска
Разликата между двете е в начина на начисляване на лихвата. Знаете, че анюитетът е лихвата, договорена към дата на подписване, върху главницата за периода, разделена на броя на периодите. Така получавате равна месечна вноска. И обратното – намаляващата вноска е месечно изчисляване на дължимата ливха върху реално оставащата главница – месец за месец.
Така казано, чисто математически, намаляващата вноска е по-изгодна, защото за периода се плащат по-малко лихви. Но… има едно голямо „но”. Абсолютният размер на главницата при намаляваща вноска е с около 60% по-голяма в първоначалните периоди.
Или иначе казано, размерът на анюитетната и намаляващата вноска се изравняват някъде след шестата, седмата година. Но когато разглеждат документите и кандидатствате за ипотечен кредит, банката работи с коефициента „дълг – доход”. Или доказуемите ни доходи трябва да влязат във въпросния коефициент. Трябва да отговарят на критериите за платежоспособност.
По този начин, намаляващата вноска ни излиза много често скъпо, предвид че много случаи не можем да докажем реалните си доходи. Знаете каква е ситуацията и банките са принудени да се съобразяват с нея, но осигурителните и реалните доходи са различни.
Опитвайки се да се впишем в коефициентите на банката с официалните си доходи, сме принудени да ползваме анюитетната вноска и много често да разтягаме срока на кредита максимално, така че да влезнем в „дълг-доход”.
ГПР (годишен процент на разходите) и лихва
Банкови термини, които вървят ръка за ръка с всеки кредит. Знаете разликата и това, което искаме да повторим е, че абсолютният измерител на цената на парите и на различните оферти и предложения за ипотечен кредит е ГПР-то и нищо друго. Защо?
Защото ГПР-то по презумпция отразява всички разходи, а не само лихвата. Да, тя е един от основните компоненти на ГПР, но не единствен. Като казваме ГПР, имаме предвид годишния процент на разходите, което ние от FinCity изчисляваме.
Когато сравняваме оферти за клиентите, го изчисляваме така както е разписано в закона. Tака както е математическата формула и логика. Без оглед на конкретните предпочитания, маркетингови подходи и различни логики и практики, които банките прилагат. Защото държим да сме еднакво „лоши” към всички, в най-добрия смисъл на думата. Така че да е еднакво, а не да сравняваме ябълки с круши. За да сравняваме нещо, то трябва да е еднакво. Трябва да се измерва при еднаква база и условия.
Лихвообразуване
Писали сме и сме говорили много по темата. Има какво да прочетете и чуете в блога ни и в YouTube канала ни.
Така или иначе, към момента имаме възможно най-прозрачното и справедливо лихвообразуване. Почти всички банки ползват кошница от едни и същи променливи, с леки изключения. А именно средно претеглена цена на депозитите за определени периоди, или сумата от няколко различни периода (едномесенчи, тримесечни или шестмесечни депозити).
Някои баки изчисяват само на база шестмесечните, някои само тримесечните. Принципът е един и същ. Цената е публично достъпна. Тя се изчислява върху максимално широка база, така че не подлежи на манипулиране.
И последно по темата – застраховките
Ясно е, че имуществената застраховка е задължителна. Тя е безапелационна и императивна от страна на банката, защото в крайна сметка пази актива, с който банката е обезпечила дълга си.
Тук също имаме какво да предложим. От известно време предлагаме ние да направим имуществената застраховка по сделките на нашите клиенти. На възможно най-добрата цена и застраховател. Така че при равни други условия, каквато е цялата ни политика, нещо което е задължително и не струва нищо на клиента, можем да го свършим и ние при още по- добри условия.
От друга страна е застраховката „Живот”. Тя е доста лично нещо. Това е форма на второ обезпечение по същия дълг и всички банки през последните години го премахнаха като задължително условие с изключение на една.
Да, съществуването на такава може да има отражение върху лихвения процент, с който банката ви котира като оферта. Практика е, но не е задължително. Застраховката е въпрос на лично разбиране на нещата. Въпрос на лично усещане. Знаете, че животозастраховката е рискова застраховка. Тя не пази вас, не пази кредитополучателя, а пази наследниците. Тя е чисто „каско”, формално казано. Така че, ако сте повече от двама, нашият съвет е да имате такава, защото животът е шарен. Разбира се, това е хипотеза. Да сте ни живи и здрави!
Финансите имат свой собствен език, това е нормално за всяка развита сфера от нашия живот. Банките, бидейки част от финансовия сектор не правят изключение. Те си обичат техния жаргон и терминология. И това е нормално. За съжаление обаче колкото е нормално, толкова е и неразбираемо за голямата част от клиентите. Е, тук ще се опитаме да помогнем!
Ще бъдем максимално директни – анюитетната вноска е равна месечна вноска. При намаляващата вноска нещата се подразбират. Разгледали сме подробно темата за равните и намаляващите вноски, но е важно да откроим и голямата практическа разлика, а именно:
– При намаляващите вноски дължимите суми в началото са по-високи, респективно се изисква по-голям доход, за да се покрие коефициентът дълг/доход на банката.
– При равните вноски за сума, която е равна на изтеглената с намаляващи вноски, ще имате по-ниски вноски и по-прогнозируеми плащания към банката – те няма да се променят месец за месец.
Това, което искаме да повторим е, че абсолютният измерител на цената на парите и на различните оферти и предложения за ипотечен кредит е ГПР-то и нищо друго. Защо?
Защото ГПР-то по презумпция отразява всички разходи, а не само лихвата. Да, тя е един от основните компоненти на ГПР, но не единствен. Като казваме ГПР, имаме предвид годишния процент на разходите, което ние от FinCity изчисляваме.
Има какво да прочетете и чуете в блога ни и в YouTube канала ни. Какво имаме предвид, когато търсим отговора на въпроса – как се изчислява лихвата на вашия кредит?
При плаващите лихви обикновено вашите 2.7% или 3% лихва се състоят от две части. Едната се определя от банката и се нарича фиксирана надбавка. Нейната идея е да не се променя за целия период на кредита. В момента тя формира доста голяма част от лихвените проценти, които дават банките. За справка може да видите нашата таблица.
Другата част, която е значително по-ниска в момента и това се дължи най-вече на исторически най-ниското ниво на лихвените проценти, което светът някога е виждал за толкова дълъг период от време, се нарича променлива компонента. Истината е, че банките използват и други термини като най-популярно е названието референтен лихвен процент.
Препоръчваме да прегледате другите наши материали, за да придобиете още по-ясна представа, защото темата не е лека.
Ясно е, че имуществената застраховка е задължителна при ипотечните кредити. Тя е безапелационна и императивна от страна на банката, защото в крайна сметка пази актива, с който банката е обезпечила дълга си.
От друга страна е застраховката „Живот”. Тя е доста лично нещо. Това е форма на второ обезпечение по същия дълг и всички банки през последните години го премахнаха като задължително условие с изключение на една.
Да, съществуването на такава може да има отражение върху лихвения процент, който банката ви котира като оферта. Практика е, но не е задължително. Застраховката е въпрос на лично разбиране на нещата. Въпрос на лично усещане. Знаете, че животозастраховката е рискова застраховка. Тя не пази вас, не пази кредитополучателя, а пази наследниците. Тя е чисто „каско”, формално казано. Така че ако сте повече от двама, нашият съвет е да имате такава, защото животът е шарен. Разбира се, това е хипотеза. Да сте ни живи и здрави!
Скоро ще се опитаме да продължим темата с термините, така че ако това представлява интерес за вас, може да се абонирате за нашия канал или да отваряте блога на сайта ни отвреме-навреме.