Потребителски кредит с ипотека – някъде му казват “универсален ипотечен кредит”, всъщност без значение как го наричаме, ипотечните кредити “со кратце” са два вида : целеви и нецелви.
Потребителски кредит с ипотека – накратко
Дали ще ги наричаме жилищен кредит едното, а другото потребителски с ипотека, универсален и прочие, в крайна сметка няма никакво значение. Въпрос на терминология в конкретната банка. Разликата е една единствена – целевият ипотечен кредит е за покупка, ремонт, довършителни работи и прочие.
Тоест имаме конкретна цел – придобиване на актив.
Универсалният ипотечен кредит (или потребителски кредит с ипотека) е обратното. При него активът е наш собствен или на лице, което доброволно е съгласно да обезпечи с неговия си имот наш дълг. Срещу това обезпечение ние търсим някаква кореспондираща сума, която ни трябва за съвсем друга цел.
Целта може да е буквално всякаква, а до този вид ипотечен кредит стигаме, когато ни трябва сума за финансиране на някаква друга идея и надхвърля размерa на потребителските кредити.
Когато търсим по-голяма сума и не можем да финансираме с потребителски кредит, единственият избор е потребителски с ипотека. Друга съществена разлика между двата кредита по-скоро няма. Има банки, които правят разлика, тъй като има една идея повече риск от гледна точка на банката в тези потребителски кредити с ипотека. Други правят разлика в цената, когато ви оферират такъв кредит.
Разлики между “целеви” и “нецелеви”
Често може лихвеният процент, който се прилага по него, да бъде една идея по-висок. Това е нормлна практика, която съществува на пазара. Защо? Защото нямайки конкретна цел за похарчените средства, това от гледна точка на банката е по-висок риск.
Документооборотът по двете сделки е абсолютно идентичен, но с тази разлика, че в единия случай документите за имота са си документи за имота, собствеността е ваша или на ваш близък, който ще е ипотекарен длъжник. Документите за дохода са си напълно идентични.
Друга разлика може да дойде от това, че някои банки оферират и различни срокове. В някои банки максимално допустимият срок е 20 години. Знаете, че за целеви за покупка може да отиде до 35г. според конкретните възможности на клиента. Ако трябва да обобщим и много стегнато да ги сравним и разграничим:
Документите са абсолютно идентични.
Разлика може да има в срока.
Разлика може да има в лихвения процент.
Без това да е задължително обаче. Всички тези разлики обаче е трудно да се разберат от крайния клиент. Колкото и да се ровите по сайтовете, крайният резултат отново може да се окаже незадоволителен. Защо? Отговорът е прост. Защото макар и да виждате много от условията предварително, банката няма как да ви покаже всичко.
Кредитните консултанти обаче благодарение на постоянната си работа с банките имат адекватна информация за текущото състояние на пазара и за тези “скрити” условия, които вие няма как да знаете. За още причини да ни се доверите вижте тук!
Жилищен кредит, потребителски с ипотека и универсален ипотечен кредит (а може и някой друг термин да се е появил в последно време, без да сме разбрали) може да означават едно и също нещо… Въпрос на разбиранията на мениджмънта на конкретната банка. Всички всъщност са еднакво неточни.
Най-правилното разделение е на база цел на кредита. Респективно имаме целеви и нецелеви. При целевият имаме конкретна цел – придобиване на актив.
Универсалният ипотечен кредит (или потребителски кредит с ипотека) е обратното. При него активът е наш собствен или на лице, което доброволно е съгласно да обезпечи с неговия си имот наш дълг.
Целта може да е най-различна, а до този вид ипотечен кредит стигаме, когато ни трябва сума за финансиране на някаква друга идея (различна от покупката) и по ред причини не използваме стандартния потребителски кредит.
Субективно казано, да. Никой не тегли кредит само за да се порадва на числата в банковата си сметка. Хората винаги имат някакви конкретни цели, които искат да постигнат с помощта на този финансов ресурс.
Защо банките ги интересува това обаче? И защо за целеви в 90% от случаите се приема ипотечният кредит за покупка на жилище? Защото ако нямате конкретна цел за похарчените средства, това от гледна точка на банката е по-висок риск.
Най-конкретната и ясна цел, която може да се докаже по документален път е именно покупката на имот. Там нещата са най-сериозни. Финансиране на ремонтни дейности например съвсем спокойно може да се приеме за нецелево… Където е покупката на нови тапети и смяната на щрангове, там е някоя фриволност, която хората може да си позволят… Поне така разсъждават банките.
Без това да е задължително обаче. Всички тези разлики обаче е трудно да се разберат от крайния клиент. Колкото и да се ровите по сайтовете, крайният резултат отново може да се окаже незадоволителен. Защо? Отговорът е прост. Защото макар и да виждате много от условията предварително, банката няма как да ви покаже всичко. Кредитните консултанти обаче благодарение на постоянната си работа с банките имат адекватна информация за текущото състояние на пазара и за тези “скрити” условия, които вие няма как да знаете.