Днешната тема е практически пренебрегната почти изцяло от родните финансови среди. Независимо дали става въпрос за експерти, практици, теоретици или потребители на финансови инструменти. А какво ще обсъждаме? Така наречената „Конвенция за броене на дните“ (DCF) описва как се изчислява натрупаната лихва върху различни финансови продукти като облигации, банкноти, лихвени суапове и др. финансови инструменти, в това число и кредитите на физически лица.
За всеки човек, който има намерение да изтегли кредит или вече е изтеглил е важно да разбере следното:
1. Всяка банка в България има свободата да използва различна конвенция.
2. Конвенцията се отразява на размера на лихвите, които дължи кредитополучателя.
Това е особено важно, когато сравнявате банкови оферти, защото е възможно при равни други условия (лихвен процент, промили на застраховки, периоди, такси и т.н., точно конвенцията да е това, по което се разминават двете оферти).
Трябва да имате предвид, че този въпрос е силно пренебрегван от банковите служители (най-вече поради незнание) и да имате го имате предвид, когато разглеждате съответната оферта.
Лихвените проценти обикновено се изразяват на годишна база (референтен период = 1 година), периодичните плащания обикновено се дължат на по-кратки интервали (месечни, тримесечни и т.н.). Конвенцията за броене на дните, изразена като брой дни в периода на начисляване, разделен на общия брой дни в референтния (често 360 или 365) период, определя плащането за начисляване за периода. Различни конвенции (или правила) определят как се изчислява броят на дните за начисляването и референтния период. Следваната конвенция обикновено зависи от вида на пазара, местоположението и (или) валутата, в която е деноминиран финансовият инструмент.
Сред най-често срещаните конвенции са 30/360, 30/365, Act/360, Act/365 и Act/Act.
време.
Настоящата статия има за цел преди всичко да отвори темата, за да започнем да информираме публиката по този въпрос.
