Коментирахме лихвите, движение на лихвите, повишаването на лихвите и възникна въпроса, че трябва да обясним каква е връзката между движението на лихвите (покачването на лихвите, че звучи по-драматично) и кредитирането или по-точно ограничаване на кредитирането. Този коментар е посветен именно на тази тема.
Едно и също ли е да “вдигнем лихвите” и да “ограничим кредитирането”
Така звучи, но всъщност не е точно така. Може да се каже, че има фундаментална разлика, която убягва на пръв поглед на мнозинството хора, че дори и на анализаторите, които гледат малко по-общо или не разбират някои детайли от кредитната дейност.
Вдигането на лихвения процент в края на краищата представлява вдигане на цената, защото лихвеният процент е цената на парите. Цената се определя от търсене и предлагане. Например защо се вдига цената на имотите – защото има изпреварващо търсене. Като има много кандидати да ти купят апартамента (ако сте от страната на купувача), след като много хора го харесват и го искат, а вие го продавате, първото, което ще ви хрумне е да му вдигнете цената.
Търсене, предлагане и лихвени проценти
Така имаме съгласие, че цената е търсене и предлагане. Респективно размерът на лихвения процент в основата си е търсене и предлагане. Да, търсенето е значително, например търсенето на ипотечни кредити – лихвите и тази година тръгнаха леко надолу, не се качиха, а паднаха – е да, де, ама нали има търсене, а пък те падат?! Понякога когато търсенето е наистина значително от една страна, от друга страна това значително търсене е толкова конкурентно, че единствената посока всъщност надолу, а не нагоре.
Разбира се, това не може да продължи до безкрайност – чисто теоретично, минимумът е нула. На отрицателни лихвени проценти няма как да ви дадат пари (поне за публиката). Банките и централните банки го ползват този инструмент, но ние не сме в тази игра. Така, повишаването на лихвите е от фуннкция на търсене/предлагане и ценова политика.
Как се ограничава кредитирането
Кредитирането и ограничаването на кредитирането е друга бира. Кредитирането се ограничава (никой не може да си позволи, най-малкото заради имиджа, просто да го спре от днес за утре) чрез “втвърдяване” на условията или завишаване на критериите. Максимално либералните изисквания към кредитополучателите ще рече, че се стимулира кредитирането. Втвърдяване на изискванията към кредитополучателите означава, че лимитираме кредитирането, намаляваме го, няма да го спираме, но го намаляваме. Не сме в тази ситуация, просто обясняваме разликата.
Дори да има повишаване на лихвените проценти, първосигнално това повишаване не означава ограничаване на кредитирането. Означава, че парите имат друга цена. Естествено, че цената от своя страна не се приема веднага от част от публиката. Това отнема време, но така или иначе повишаването на цената временно ще ограничи търсенето на кредитиране. Но ние не говорим за търсенето, защото цената ще ограничи търсенето – решавате, че не ви е ок, не искате кредит. Тук говорим за даването на кредит – кредитирането е даването на кредит, а не вземането.
Обобщение
Повишаването или промяна на лихвените проценти по никакъв начин не означава ограничаване на кредитирането. Ограничаване на кредитирането имаме със сигурност, ако забележите втърдяване на политиката на банката към вас – това е ограничаване на кредитирането. То тогава лихвените проценти са функция на много други фактори и не са пряка функция на повишаване на лихвените проценти на ФЕД (особено когато говорим за България) да се разберем.
Защото най-често въпрос – обажда се журналист, който иска да коментираме темата, и казва ФЕД миналата седмица вдигнаха лихвите. Ние знаем, че рано или късно това ще дойде в Европа, какво ще стане с лихвите? Какво ще стане? Ами нищо особено, защото връзката не е толкова пряка. Второ ситуацията отдавна е много различна между щатите и европа, да не говорим, че в момента няма и прилики, така че нищо не значи. Много други неща са по-важни от това дали ФЕД е вдигнал лихвите.
Лихвите дават сигнал на участниците на финансовите пазари за очакванията на регулатора (ФЕД или друга ЦБ) да стимулира или охлажда икономиките, ако те се представят зле ги стимулираме, ако почнат да прекаляват с доброто си представяне ги охлаждаме – тогава вдигаме лихвените проценти – такива са азбучните положения от учебниците, но пряката причинно-следствена връзка отдавна не е толкова простичка. Всяка причина има множество следствия и обратното.
Коментирахме лихвите, движение на лихвите, повишаването на лихвите и възникна въпроса, че трябва да обясним каква е връзката между движението на лихвите (покачването на лихвите, че звучи по-драматично) и кредитирането или по-точно ограничаване на кредитирането. Този коментар е посветен именно на тази тема.
Така звучи, но всъщност не е точно така. Може да се каже, че има фундаментална разлика, която убягва на пръв поглед на мнозинството хора, че дори и на анализаторите, които гледат малко по-общо или не разбират някои детайли от кредитната дейност.
Вдигането на лихвения процент в края на краищата представлява вдигане на цената, защото лихвеният процент е цената на парите. Цената се определя от търсене и предлагане. Например защо се вдига цената на имотите – защото има изпреварващо търсене. Като има много кандидати да ти купят апартамента (ако сте от страната на купувача), след като много хора го харесват и го искат, а вие го продавате, първото, което ще ви хрумне е да му вдигнете цената.
Така имаме съгласие, че цената е търсене и предлагане. Респективно размерът на лихвения процент в основата си е търсене и предлагане. Да, търсенето е значително, например търсенето на ипотечни кредити – лихвите и тази година тръгнаха леко надолу, не се качиха, а паднаха – е да, де, ама нали има търсене, а пък те падат?! Понякога когато търсенето е наистина значително от една страна, от друга страна това значително търсене е толкова конкурентно, че единствената посока всъщност надолу, а не нагоре.
Разбира се, това не може да продължи до безкрайност – чисто теоретично, минимумът е нула. На отрицателни лихвени проценти няма как да ви дадат пари (поне за публиката). Банките и централните банки го ползват този инструмент, но ние не сме в тази игра. Така, повишаването на лихвите е от фуннкция на търсене/предлагане и ценова политика.
Кредитирането и ограничаването на кредитирането е друга бира. Кредитирането се ограничава (никой не може да си позволи, най-малкото заради имиджа, просто да го спре от днес за утре) чрез “втвърдяване” на условията или завишаване на критериите. Максимално либералните изисквания към кредитополучателите ще рече, че се стимулира кредитирането. Втвърдяване на изискванията към кредитополучателите означава, че лимитираме кредитирането, намаляваме го, няма да го спираме, но го намаляваме. Не сме в тази ситуация, просто обясняваме разликата.
Дори да има повишаване на лихвените проценти, първосигнално това повишаване не означава ограничаване на кредитирането. Означава, че парите имат друга цена. Естествено, че цената от своя страна не се приема веднага от част от публиката. Това отнема време, но така или иначе повишаването на цената временно ще ограничи търсенето на кредитиране. Но ние не говорим за търсенето, защото цената ще ограничи търсенето – решавате, че не ви е ок, не искате кредит. Тук говорим за даването на кредит – кредитирането е даването на кредит, а не вземането.
Повишаването или промяна на лихвените проценти по никакъв начин не означава ограничаване на кредитирането. Ограничаване на кредитирането имаме със сигурност, ако забележите втърдяване на политиката на банката към вас – това е ограничаване на кредитирането. Лихвените проценти по кредитите са функция на много други фактори и не са пряка функция на повишаване на лихвените проценти на ФЕД (особено когато говорим за България).