Искам да подчертая още в самото начало, че няма да прекалявам с цифрите и терминологията, защото голяма част от аудиторията не е професионална и не е длъжна да тълкува финансово-папагалския ни език.
Имаше един такъв момент от близкото минало, който се казва финансовата криза от 2008 година. За да се справят с тогавашняи колапс на системата и да върнат доверието на хората, централните банки предприеха определена политика. Тя се изразяваше в това първо да намалят лихвите и второ да увеличат ликвидността на системата, тогава кризата беше финансова, липсваше ликвидност (разбирайте, че финансовите институции не можеха да посрещат задълженията, които бяха възникнали от всичките форсмажорни обстоятелства).
В резултат казано най-простичко се напечатаха много пари. За да не съм голословен споделям една графика от Едуард Ярдени (анализатор и консултант):
Вижда се, че от 2008 година, когато фалираха Лемън Брадърс до Ковид пандемията активите на американската (ФЕД), европейската (ЕЦБ), японската (ЯЦБ) и китайската (КНБ) се увеличиха значително. На графиката по-долу от същия автор се вижда, че общото нарастване на активите на 4-те банки е 6 пъти!
Тоест един път инфлацията идва от свалянето на лихвите, парите стават евтини, хората почват да теглят кредити, да потребяват повече – има търсене респективно се качват цените съответно инфлацията, втори път допълнително с печатането пуснаха още повече пари в обръщение, има друг момент – количествените улеснения както ги наричат финансистите тоест не само печатаха пари, а и изкупуваха активи. Това ще рече, че различните там облигации (тоест кредити) и други финансови активи биваха изкупувани от централните банки от частните компании (най-вече различни банки и фондове), които ги притежаваха.
Тук е много характерно да се каже, че различните банки имат различни политики къде харчат напечатаните пари. Това не се разбираше много от широката публика и дори от част от анализаторите, които не влизаха много в детайли, а преповтаряха едни PR изказвания, без да се опитват реално да предадат или да критикуват информацията, идваща от официалните източчници на банките и другите големи играчи.
Ситуацията обаче ескалира преди 2 години и половина и тогава голямата картинка се видя по-ясно. От 2020, когато дойде локдауна, количеството пари в обращение нараства още 2 пъти както може да се види от графиките по-горе.
Защо това обаче позволи да се видят недъзите в системата по-ясно? Защото вече нямаше как да се залъгва обществеността, че икономиките растат като ненормални при това със здравословен растеж, а не просто с пари, които са дошли “от въздуха”.
За да изясним този въпрос трябва да обърнем повече внимание на поведението на ФЕД. Това, което се вижда от графиките от 2008 до 2019 и от 2019 до 2021, защото от началото на 2022 се вижда корекция надолу, говори само по себе си, но не казва всичко. Защо? Защото ФЕД говореше агресивно, държеше се агресивно и особено по време на Ковид се опита да приложи така наречените “хеликоптерни пари”, които като замисъл се предполага, че трябва да стигнат директно до обикновените хора, а не първо до банките, които да им ги раздадат.
Те представляват буквално раздаване на чекове на хората с аргумента, че хората, които към момента не могат да упражняват трудовите си задължения поради локдауни и т.н. да могат да прескочат този период, без да загубят стандарта си. Такова нещо имаше и в еврозоната и в други държави, но никъде не беше толкова агресивно колкото в щатите. Но на какъв феномен станахме свидетели? Видя се, че масовата публика се усети в едни пари и реши, че вместо да потребява с тях, което беше изначалната идея – да се помогне, защото потребявайки стимулират бизнеса.
В щатите всъщност публиката реши, че като са им дали едни готови пари, защо да не ги инвестират и да станат богаташи рязко от днес за утре… И вместо да ги похарчат в реалната икономика и магазините (условно казано), те ги върнаха във финансовата система. Това беше интересният феномен в щатите.
В еврозоната беше по-различно. Там идеята беше да се насочат потоците от ЕЦБ към бизнеса с идеята да се запазят работни места. Така с един куршум да се удрят два заека. Това обаче доведе до едни други проблеми, защото еврозоната си имаше и продължава да си има едни други хронични проблеми и мерките дори да са с тези добри намерения, не постигнаха желаните резултати.
Голяма част от напечатаните пари отидоха за смяна на собствеността на финансовите пазари. Това беше един сравнително пълзящ процес, който беше оглавяван от различни играчи, но най-видно се видя, че когато дойде локдауна, пазарите паднаха с 30-40% за кратко време, но точно в този момент със свежи пари лесно можеха да сменят собствеността си. Разбирайте да влязат играчи със средства, които да изкупят въпросните активи и най-вече акции. Остава много поле за разсъждение, но може да завърша тази статия с един хубав афоризъм: Какво е лукс? Да посрещнеш кризата с кеш.
По темата може да се напишат книги, разбира се (има и много написани). Това не е целта на тази статия. Тук само исках да маркирам няколко обстоятелства
Изводите оставям на вас.
