Днес ще се опитаме да разгледаме какво означава това “животно”, наречено “пълномощно за банка”. Ще разгледаме и обясним разликите между универсалното и банковото пълномощно и защо е критично важно да ги знаете, когато теглите ипотечен кредит. Когато говорим за универсално/генерално пълномощно и пълномощно за банка, нормативната уредба и практиката се разминават грандиозно.
Разликите между универсално пълномощно и пълномощно за банка
В повечето случаи адвокатът, който ще Ви изготвя пълномощното, е убеден, че е редно и нормално да се направи така нареченото универсално пълномощно. В него са изброени всички държавни, частни, банкови и небанкови институции. Накратко, в генералното пълномощно са изброени всички институции, които може да хрумнат на адвоката. Респективно фигурират и всички, незабранени от закона действия. Това като цяло е много хубаво… То е много общо и пожелателно понятие, което наистина има за цел да изчерпи всичко, но в него няма нищо по-конкретно и изрично. А това се оказва проблем. Всичко казано дотук, се отнася за генералното пълномощно. То, де факто, не Ви върши никаква работа, когато иде реч за търговска банка и за работа с пълномощно в търговска банка.
Идеята на това разминаване между универсалното и банковото пълномощно е друга, търговските банки не го правят своеволно. Банката ще изиска конкретно пълномощно при работа с нея с една единствена цел. Тази цел е да защити интересите на клиентите си (а респективно и своите, разбира се). Да, това може да Ви се струва като утежнение, като нещо излишно, но в крайна сметка е във Ваша полза. То не е някакво случайно хрумване на търговските банки. За съжаление е изживяно с кръв и пот в практиката.
Разминаването между теорията и практиката
Казусът с банковото пълномощно е разкошен пример за разминаването между теорията и практиката. Банковото пълномощно трябва да бъде изключително конкретно и изрично. Операция по операция, конкретно за конкретната банка, за която става въпрос. Колкото по-подробно и изрично е това пълномощно, толкова по-добра работа ще Ви свърши. Трябва да имате предвид, че от години насам банките имат добрата практика да проверяват различните пълномощни. Тоест, когато искате да работите с пълномощно, това може да Ви отнеме известно време. Някъде пълномощните се сканират и се качват в информационните системи на банките, някъде се описват, на трети места се въвеждат само параметрите им в информационните системи и т.н.
Драстичен пример в подкрепа на това е, че ако сте пропуснали нещо, пишейки пълномощното, имайте предвид, че то е нотариално заверено. Респективно, ако сте пропуснали някаква подробност, поправката му изисква допълнителни усилия, защото трябва да се ангажират упълномощителят и упълномощеният и трябва да отидат едновременно при нотариуса. Да си представим, че сте пропуснали да опишете конкретна операция, като например, че всъщнот иде реч за набирателна сметка, а изрично не пише в пълномощното, че то е за да се регистрира набирателна сметка, за да се внесе капитала от чуждо име. След като всичко е конкретика, това пълномощно може да го изхвърлите, защото то не Ви върши работа.
Най-вероятно могат да се кажат още неща по темата, но целта на тази статия е да Ви се обърне внимание предварително, за да не се изненадвате и да не се окаже накрая, че банката е виновна.
Как се работи с пълномощно пред банковите институции у нас? Възможно ли е изобщо? В този коментар ще се опитаме да дадем кратък и ясен отговор на тези въпроси.
В повечето случаи адвокатът, който ще Ви изготвя пълномощното, е убеден, че е редно и нормално да се направи така нареченото универсално пълномощно. В него са изброени всички държавни, частни, банкови и небанкови институции. Много често към тази обща формулировка попадат и “всички незабранени от закона действия”…
Това като цяло е много хубаво… Но се оказва, че пред банковите институции нещата не стоят толкова просто. Идеята на това разминаване между универсалното и банковото пълномощно е друга. Търговските банки не го правят своеволно. Банката ще изиска конкретно пълномощно при работа с нея с една единствена цел. Тази цел е да защити интересите на клиентите си (а респективно и своите, разбира се).
Да, това може да Ви се струва като утежнение, като нещо излишно, но в крайна сметка е във Ваша полза. То не е случайно хрумване, а е плод на лош опит най-вече.
Банковото пълномощно трябва да бъде изключително конкретно и изрично. Операция по операция, конкретно за конкретната банка, за която става въпрос. Колкото по-подробно и изрично е това пълномощно, толкова по-добра работа ще Ви свърши.
Трябва да имате предвид, че от години насам банките имат добрата практика да проверяват различните пълномощни. Тоест, когато искате да работите с пълномощно, това може да Ви отнеме известно време. Някъде пълномощните се сканират и се качват в информационните системи на банките, някъде се описват, на трети места се въвеждат само параметрите им в информационните системи и т.н.
Драстичен пример в подкрепа на това е, че ако сте пропуснали нещо, пишейки пълномощното, имайте предвид, че то е нотариално заверено. Респективно, ако сте пропуснали някаква подробност, поправката му изисква допълнителни усилия, защото трябва да се ангажират упълномощителят и упълномощеният и трябва да отидат едновременно при нотариуса.
Да си представим, че сте пропуснали да опишете конкретна операция, като например, че всъщнот иде реч за набирателна сметка, а изрично не пише в пълномощното, че то е за да се регистрира набирателна сметка, за да се внесе капитала от чуждо име. След като всичко е конкретика, това пълномощно може да го изхвърлите, защото то не Ви върши работа.
Най-вероятно могат да се кажат още неща по темата, но целта на тази статия е да Ви се обърне внимание предварително, за да не се изненадвате и да не се окаже накрая, че банката е “виновна”.