Пълномощно за представителство пред банки

Днес ще се опитаме да разгледаме какво означава това „животно“, наречено „пълномощно за банка“. Ще разгледаме и обясним разликите между универсалното и банковото пълномощно и защо е критично важно да ги знаете, когато теглите ипотечен кредит. Когато говорим за универсално/генерално пълномощно и пълномощно за банка, нормативната уредба и практиката се разминава грандиозно.

Разликите между универсално пълномощно и пълномощно за банка

В повечето случаи адвокатът, който ще Ви изготвя пълномощното, е убеден, че е редно и нормално да се направи така нареченото универсално пълномощно. В него са изброени всички държавни, частни, банкови и небанкови институции. Накратко, в генералното пълномощно са изброени всички институции, които може да хрумнат на адвоката и респективно всички, незабранени от закона действия. Това като цяло е много хубаво, много общо и пожелателно понятие, което наистина има за цел да изчерпи всичко, но в него няма нищо по-конкретно и изрично. Всичко казано дотук, се отнася за генералното пълномощно. То де факто не Ви върши никаква работа, когато иде реч за търговска банка и за работа с пълномощно в търговска банка.

Идеята на това разминаване между универсалното и банковото пълномощно е друга,  търговските банки не го правят своеволно. Банката ще изиска конкретно пълномощно при работа с нея с една единствена цел, а именно да защити интересите на клиентите си. Да, това може да Ви се струва като утежнение, като нещо излишно, но в крайна сметка е изключително и единствено във Ваша полза. То не е някакво случайно хрумване на търговските банки, изживяно е с кръв и пот в практиката.

Разминаването между теорията и практиката

Казусът с банковото пълномощно е разкошен пример за разминаването между теорията и практиката. Банковото пълномощно трябва да бъде изключително конкретно и изрично. Операция по операция, конкретно за конкретната банка, за която става въпрос. Колкото по-подробно и изрично е това пълномощно, толкова по-добра работа ще Ви свърши. Трябва да имате предвид, че от години насам банките имат добрата практика да проверяват различните пълномощни. Тоест, когато искате да работите с пълномощно, това може да Ви отнеме известно време. Някъде пълномощните се сканират и се качват в информационните системи на банките, някъде се описват, на трети места се въвеждат само параметрите им в информационните системи и т.н.

Драстичен пример в подкрепа на това е, че ако сте пропуснали нещо, пишейки пълномощното, имайте предвид, че то е  нотариално заверено. Респективно, ако сте пропуснали някаква подробност, поправката му изисква допълнителни усилия, защото трябва да се ангажират упълномощителят и упълномощеният и трябва да отидат едновременно при нотариуса. Да си представим, че сте пропуснали да опишете конкретна операция, като например, че всъщнот иде реч за набирателна сметка, а изрично не пише в пълномощното, че то е за да се регистрира набирателна сметка, за да се внесе капитала от чуждо име. След като всичко е конкретика, това пълномощно може да го изхвърлите, защото то не Ви върши работа.

Най-вероятно могат да се кажат още неща по темата, но целта на тази статия е да Ви се обърне внимание предварително, за да не се изненадвате и да не се окаже накрая, че банката е виновна.