В тази статия ще направим продължението на коментара ни за финансирането на проекти с европейски пари, който пуснахме преди около месец и половина. Ако там говорихме за това как стоят нещата по официалните сайтове по отношение на европейското финансиране, то тук ще говорим повече за реалността. Най-вече имайте предвид, че това е нашето мнение за нея. Ще бъде под формата на определени мнения, споделяни както от медиите, така и от хората в бизнеса.
За съжаление това е най-дирижираната теза и за още по-голямо съжаление съвсем основателна. Истината е, че с европейските средства се злоупотребява. Мащабите не могат да бъдат точно определени въпреки различните доклади (например на ОЛАФ) или на други институции. Причината е проста – немалка част от престъпленията остават неразкрити. През годините са нашумявали различни случаи на престъпни схеми някои от тях са:
Достатъчно е да се направи само едно търсене в интернет и ще видите колко разкрития има за съответните казуси. Има и много други скандали и случаи от близкото минало, които като цяло настройват обществото (напълно закономерно при това) срещу модела на европейско финансиране.
Процесът по съставянето на един европроект от различните консултантски агенции е една интересна процедура. Обикновено консултантите по европроекти имат опит в държавната администрация и респективно са наясно какво трябва да се напише, за да се класира съответния кандидат за европейско финансиране за определен брой точки. Дали това е достъпно само за тесен кръг от хора? Нашето мнение е, че не е точно така, но де факто възможността да се наемат подобни консултанти както и необходимото време, което трябва да се отдели, за да се кандидатства за подобен проект далеч не е по силите на всеки бизнес.
Икономическият ефект от европейските пари много често е неясен – усвояват се средства по проекти, които са меко казано абсурдни (примерът със стадионите по селата от по-горе е доста на място). Реално възможността да се подпомага сериозно българския бизнес с евросредства поне според нас не постига някакви значими резултати.
Важно е да отбележим, че във всичките закани на отговорни фактори у нас и в Брюксел, реално има повече пожелателно мислене, отколкото реални възможности. Истината е, че и до днес фактически отсъстват реални процедури и ясна рамка, по която реално може да се върнат парите. Грантовият модел на финансиране по подобен бюрократичен път отваря вратата широко за редица злоупотреби.
Това поне се наблюдава при това далеч не само в България. Ако погледнем и практиката на съдилищата – този тип дела може би държат рекорд по неосъждани заподозрени в България. Е каква реално санкция заплашва хората, които злоупотребяват с тези средства и как останалата част от обществото в България да възприема модела на европейско финансиране за чист, прозрачен и реално полезен за икономиката ни?
Тъжната (а за някои може и да не е толкова тъжна) истина е, че европейски пари се крадат навсякъде. В държави като Унгария, Гърция, Италия, Испания, Румъния, Полша и Словакия тези практики също са често срещани и от тях ние може само да се учим. Спокойно може да се придобие представа за това колко се злоупотребява с европейски средства от докладите на ОЛАФ. Изводът, че “не сме единствени” и “не сме първи” няма как да успокоява, когото и да било. При такава очевидност на схемите, при такава откровена наглост от страна на много от злоупотребилите, няма как спокойно да се приеме този феномен. Не и при състоянието на българската икономика, която винаги е изглеждало, че се държи стабилно “на магия”.
В заключение може да кажем, че не без основание има едно отдръпване на голяма част на бизнеса в България от използването на европейски пари. Натрупаните впечатления към момента не могат да изчезнат просто така. Да се надяваме, че ситуацията ще се промени.
