В този кратък коментар на г-н Иво Димитров може да видите мнение по някои от основните въпроси, които интересуват българското общество в тези смутни времена. Да, става въпрос за банките и мерките, които Правителството предприема, за справянето с икономическите последици от кризата за подпомагане на малкия и среден бизнес и гражданите.
Прословутите 1500 лв. Това, което знаем към момента е, че това е безлихвен заем със срок до 2 години с възможен гратис от 6 до 12 месеца. Гратисният период (по тези кредити няма лихва) е за главница означава, че вноската ще е пропорционална за втората година. Кредитирането и обсужването е вменено на търговските банки. Бегло се спомена, че най-вероятно ще са безплатни, което е и логично, в контекста на цялата идея. Но някой ще трябва да плати сметката.
Последната версия е тези кредити да са за 10 години с гратисен период до 5 години. При този размер ще си е едно безумно обслужване с неясен краен резултат. Имате ли идея колко безсмислено и скъпо ще дойде обслужването на вноски от 15 лв месечно, върху неизвестен брой кредити? Очевадно никой от предлагащите и вземащите тези решения не е влизал в банка и със сигурност няма идея от това как работи системата. Накрая, ще се окаже, че ако бяха безвъзмездни ще е по-евтино… Но нали са бюджетни („чужди“) пари, всички дружно ще платим и така няма проблем.
Така или иначе, ако приемем, че утре ще започне даването и обслужването на тези кредити, на никого не му е ясно как ще се удостоверява изричното условие ползвателите на тези кредити да са хора в неплатен отпуск с непрекратен трудов договор. Кой е източникът на достоверна информация и/или документа, с който ще се удостоверява това? Това изобщо не е решено. Няма как да става безогледно. Регистрирането и обслужването на каквито и да е промени на трудовия ни статус в информационната система на НОИ, като единствен източник за удостоверяване на това условие, се движи със сериозно закъснение. На практика истината е, че първите, които ще могат да ползват тези заеми, ще са най-вероятно някъде през месец май. Намерението само по себе си го има. За съжаление не е грант, като в други държави, а кредит. Самото случване на нещата все още обаче остава далеч от реалността.
Кредитите за малък бизнес са другата щекотлива тема. Първо отпуснатите 500 млн. към ББР, които се повтарят като мантра, са за гаранции по кредити на търговските банки за млакия бизнес с мултипликатор 5-ца. Интимната мисъл на правителството е, че 500 млн. Като гаранции с мултипликатор 5 да стигнат за кредитен портфейл 2.5 млрд. (1 към 5). Да ама не. Ако вие знаете, че някой има голяма вероятност да не ви върне 1000 лв. кредит. Респективно от тези хиляда лева гаранциите, които имате, покриват 200 лв., а останалите 800 лв. ще ги загубите. Дали изобщо ще ги дадете тези 1000лв.? Без значение има ли няма ли гаранция от 20%. Естествено, че няма да ги дадете. Това към момента изобщо няма да сработи.
Това, което сме виждали подобно в миналото е така наречения Гаранционен фонд. В едни нормални условия инструментът има своята логика. В момента другите държави говорят за грантове (безвъзмездна помощ) на база оборот за миналата година, тъй като форсмажорно работещи бизнеси са затворени и са доведени до нула. Генерира се безработица, безработицата ляга пак на държавата, бизнесът го няма, няма ги данъците.
Ангажиментите на държавата трябва да се финансират със заеми. Тук ставаме свидетели на малко популистки изкзвания – “щели да ги връщат децата”. Естествено, че ще ги връщат децата, ако имат какво да работят обаче. Ако нямат работа, ще отидат да работят в държави, които са си платили сметките със заеми и ще връщат техните. Една Франция например изобщо не се притеснява да ползва заеми, когато е нужно. Ние сме по-католици от папата и приказваме приказки под шипковия храст за това колко е притеснително да се ползват заеми, с които да се опиташ да спасиш работните места на децата си.
Въпросът с животозастраховките, там където ги има като част от месечните вноски по кредитите е важен за коментиране. Какво се случва с тях в условията на временен мораториум за онези клиенти, които бъдат принудени да се възползват от него? Мнението на професионалистите е, че може да се договори и подобно нещо с конкретните застрахователи. Тоест своеобразен мораториум и по тези плащания при фактическо запазване на тяхното действие. Това трябва да се премисли внимателно и не по-малко спешно. Тези преговори обаче кой ще ги проведе? Най-добре би било да са банките.
Тоест към момента се уповаваме на доброто им намерение. Предполага се че интересът е общ. Надяваме се, че ще поставят въпроса овреме. Така или иначе приветстваме клиентите ни, които ще ползват гратисния период към мораториума да поставят този въпрос към банките им. Ние обещаваме, че ако първи стигнем до конкретна и вярна информация ще я споделим първо с тях, за да знаят какво да правят.
На този етап са ясно заявени няколко неща:
1. Мораториум ЩЕ има.
2. Той е частен, банков, а не държавен и наложен със закон макар и да е съгласуван с БНБ.
3. Мораториумът ще включва всички банкови кредити.
4. Ще е само за редовните платци или тези, които са в просрочие за по-малко от 30 дни.
Официалното становище на Петър Андронов е: “Редът за отсрочване на задълженията по кредити за хората и бизнеса ще даде възможност на клиентите да стигнат до споразумение с банките за нов погасителен план, като през определен период от време ще имат възможност да не погасяват или само главница, или и главница, и лихва, и срокът на кредита ще се отложи за периода на отсрочването”
По-конкретно може да се запознаете с вече обявените мерки на частния мораториум тук.
