Частно банкиране – какво представлява?

Имате въпроси?

Потърсете ни за повече информация

Преди да преминем на темата частно банкиране ще е добре да поговорим за клиентската сегментация в една банка. Всяка банка, която си е „насмогнала на масрафа“ и има ресурсите и идеята да сведе приходите и разходите си до клиентско ниво, достига до една максимално подробна и много строго организирана сегментация на клиентската си база.

Клиентската сегментация 

Първото разделение е, разбира се, Корпоративно банкиране и банкиране на дребно. От своя страна банкирането на дребно е „Mass Market“ (масов пазар) и физически лица, „Affluent Market“ (който е заможни клиенти) и „Private Banking“ (така наречението частно банкиране).

В банкиране на дребно винаги е и малък и среден бизнес. Това е в общия случай. България е далеч от европейската регламентация за изискванията за малък и среден бизнес, защото при нас много големи фирми не могат да покрият изискването. Общоприетото правило е нетни приходи от продажби за последния отчетен период не повече от 3 млн лв. Това е общоприетото изискване за малък и среден бизнес – тогава сте сегментирани в „Банкиране на дребно„.

При корпоративно банкиране от друга страна имате сегментация на корпоративни клиенти, средни корпоративни клиенти, „large corporates“ (големи корпоративни клиенти) и „key clients“ – ключови клиенти за корпоративния отдел на банката. В различните банки той леко варира. Истината е, че всяка банка се опитва да си направи собствена сегментация, която да отговаря на собствената клиентска база, в края на краищата.

Частно банкиране 

Всички големи банки в последните години, някои по-рано, а други напоследък организираха структури, които трябва да обслужват частните клиенти на банката – отделите „Частно банкиране“. Преди години критерий за това да бъдеш частен клиент беше размерът на кредитната експозиция, която имаш. Което би било вярно, но истината е, че не е основен критерий. Основен критерий за управление на частни клиенти и за частно банкиране изобщо е не кредитната експозиция, а свободните ресурси, които даден клиент има.

Идеята на частното банкиране не е само личното отношение в луксозна обстановка, а консултирането на този клиент за управлението на средставата му – на вече наличните му средства. Тоест банките инвестират в служители и в тяната компетенция по отношение на правни казуси, данъчни казуси, инвестиционни продукти и т.н. По-кратко казано – управление на свободните средства и чак тогава кредитиране и размер на кредитите и на кредитните експозиции.

За съжаление това не навсякъде е така. Много често изискванията за частно банкиране са неприемливо занижени. Има случаи, в които е достатъчно да се осигурявате на максималния официален осигурителен доход за страната и това ви дава право на частен банкер. Има и по-фрапиращи случаи, когато всеки, който има желание да плаща месечна такса за пакета частно банкиране, може да стане клиент на частно банкиране. Това е еднозначно опорочаване на идеята!

За сега толкова – тепърва ще разказваме повече по темата!