Отговорът се подразбира – това е лихвен процент, който не се променя за целия период на кредита. Обикновено се прилага за първите години при ипотечните кредити в България и по-често се прилага за потребителските кредити.
Накратко казано “да” и “не”. Защо? Както казахме това е честа практика при потребителското кредитиране. При ипотечното кредитиране обаче темата съвсем не е толкова проста. Мнозинството предлагат срокове не по-дълги от 5 години, в които да се фиксира лихвеният процент по ипотечен кредит. Има едно блестящо изключение за фиксиран 30-годишен период, но той е за кредит в евро…На какво се дължи това?
Когато търсим фиксирана лихва, е важно да знаем за така наречената премия за лихвен суап, която банката сключва. С този финансов инструмент тя покрива риска си от това, че ви предлага кредита при тези условия. Цената за това нещо се плаща от кредитоискателя и е изразена в лихвената премия или казано най-просто в увеличаване на процента ви.
Това означава, че при равни други условия офертата, която ще получим за плаващ лихвен процент е с повече от процент разлика. Фиксираният е с 1 – 1.2% по-висок. Това е въпросната лихвена премия, която ние плащаме на банката, за да може тя от своя страна да ни фиксира лихвения процент, сключвайки лихвени суапове и т.н.
Буферът, служи за запазването на нивото на лихвения процент от малки промени за определен период от време. Той обикновено е свързан с периода, на който се преизчислява лихвата (стандартно е за периоди от 1, 3, 6 или 12 месеца).
В този смисъл, ако очакванията за промянта на лихвените нива са в рамките на 0.25 на 6-месечие, този буфер ги покрива за година-две. Тогава може би не си струва да плащаме сега и веднага още от месец първи тази премия за фиксирания процент.
Разбира се, не всички банки имат лихвени буфери. Към момента банките, които разполагат с подобни са 4 на брой. Според нас, ако вие като клиент се опасявате от покачване на лихвите, то бихме препоръчали първо да се запознаете с условията на тези банки и ако това не ви удовлетворява, тогава да търсите фиксиране на вашия лихвен процент.
При равни други условия офертата, която ще получим за плаващ лихвен процент е с повече от процент разлика. Фиксираният е с 1 – 1.2% по-висок. Това е въпросната лихвена премия, която ние плащаме на банката, за да може тя от своя страна да ни фиксира лихвения процент, сключвайки лихвени суапове и т.н.
Тук идва моментът чисто стратегически, ако вие (а и ние) сме на мнение и очакваме средносрочното покачване на лихвените равнища да е по-малко от този процент разлика, то тогава няма особен смисъл. Една от основните причини е следната: Много от банките имат буфери в лихвообразуването си.
Буферът, де факто, служи за запазването на нивото на лихвения процент от малки промени за определен период от време. Той обикновено е свързан с периода, на който се преизчислява лихвата (стандартно е за периоди от 1, 3, 6 или 12 месеца). В този смисъл, ако очакванията за промянта на лихвените нива са в рамките на 0.25 на 6-месечие, този буфер ги покрива за година-две. Тогава може би не си струва да плащаме сега и веднага още от месец първи тази премия за фиксирания процент.
Разбира се, не всички банки имат лихвени буфери. Към момента банките, които разполагат с подобни са 4 на брой. Ако по някаква причина имате собствено виждане за нещата по средносрочното развитие на икономиките в Еврозоната и света, то нямате поводи за притеснение – можем да ви помогнем да фиксирате вашия лихвен процент до 30 г. с актуални оферти на българския банков пазар.
