Това не е първият път, който коментираме темата за кредитиране на стартиращ бизнес. И предишния път и сега, типично за нас си казахме нещата “право куме в очи” – че финансирането на стартиращ бизнес в смисъла, в който го гледате по филмите, остава химера в България.
Кой кредитира стартиращ бизнес?
Продължава да има 2-3 банки, които теоретично имат продукт за стартиращ бизнес, което не означава регистрирана вчера фирма, разбира се. Изисква се някаква история на стартиращия бизнес и размерът на кредитирането е лимитиран до 50 000 лв. с обезпечение недвижим имот.
Отваряме веднага новата скоба (модерната скоба), че има сценарий за финансиране на стартиращ бизнес по програмите на Фонда на фондовете и Българската банка за развитие (ББР). Между другото споменавам, че може да има и други, но за тези имаме информация от първа ръка. Някои от програмите на ББР и в частност – “ДЖОБС” (това е структура на ББР за микрокредитиране) имат разписани възможности за финансиране на стартиращ бизнес.
Теория и практика – разминават се както винаги
Когато говорим за кредитиране по тези програми трябва да отбележим, че теоретичната разлика е на лице. Звучат по-добре от стандартното банково кредитиране формулировки от сорта, че се допускат и други обезпечения освен недвижим имот и сумата не е лимитирана на 50 000 лв. респективно може да бъде производна на сконтираното обезпечение предоставено от клиента. Като дори по отношение на историята на дружеството се допускат по-големи отклонения! Не се изисква поне 1 година история на фирмата както обикновено се коментира.
Практиката обаче говори друго… Съжалявам за лошата новина, но стартиращият бизнес и вчера и днес в България се кредитира от физически лица, които го инициират или управляват под една или друга форма. Зависи от бизнеса, разбира се, но може да е чрез потребителски кредит или потребителски с ипотека, ако сумата е необходима за това бизнесът да тръгне както трябва е по-голяма, лични заеми, лични спестявания, кредитиране от финансови институции и т.н.
Най-малко срещаните източници са въпросните по-горни програми. Образцов остава примерът с поведението на ББР по време на така наречените помощи за бизнеси във връзка с ковид кризата. Банката беше буквално претрупана, действаше мудно, по остарели процедури, зариваше кандидатите в излишни бумащини и в крайна сметка помощта от нея беше меко казано със скромен ефект…
Това не е първият път, който коментираме темата за кредитиране на стартиращ бизнес. И предишния път и сега, типично за нас си казахме нещата “право куме в очи” – че финансирането на стартиращ бизнес в смисъла, в който го гледате по филмите, остава химера в България.
Продължава да има 2-3 банки, които теоретично имат продукт за стартиращ бизнес, което не означава регистрирана вчера фирма, разбира се. Изисква се някаква история на стартиращия бизнес и размерът на кредитирането е лимитиран до 50 000 лв. с обезпечение недвижим имот.
Отваряме веднага новата скоба (модерната скоба), че има сценарий за финансиране на стартиращ бизнес по програмите на Фонда на фондовете и Българската банка за развитие (ББР). Между другото споменавам, че може да има и други, но за тези имаме информация от първа ръка. Някои от програмите на ББР и в частност – “ДЖОБС” (това е структура на ББР за микрокредитиране) имат разписани възможности за финансиране на стартиращ бизнес.
Когато говорим за кредитиране по тези програми трябва да отбележим, че теоретичната разлика е на лице. Звучат по-добре от стандартното банково кредитиране формулировки от сорта, че се допускат и други обезпечения освен недвижим имот и сумата не е лимитирана на 50 000 лв. респективно може да бъде производна на сконтираното обезпечение предоставено от клиента. Като дори по отношение на историята на дружеството се допускат по-големи отклонения! Не се изисква поне 1 година история на фирмата както обикновено се коментира.
Практиката обаче говори друго… Съжалявам за лошата новина, но стартиращият бизнес и вчера и днес в България се кредитира от физически лица, които го инициират или управляват под една или друга форма. Зависи от бизнеса, разбира се, но може да е чрез потребителски кредит или потребителски с ипотека, ако сумата е необходима за това бизнесът да тръгне както трябва е по-голяма, лични заеми, лични спестявания, кредитиране от финансови институции и т.н.
Най-малко срещаните източници са въпросните по-горни програми. Образцов остава примерът с поведението на ББР по време на така наречените помощи за бизнеси във връзка с ковид кризата. Банката беше буквално претрупана, действаше мудно, по остарели процедури, зариваше кандидатите в излишни бумащини и в крайна сметка помощта от нея беше меко казано със скромен ефект…